вторник, 22 декември 2009 г.

GPS

GPS 41.950 N, 24.750 E

понеделник, 22 юни 2009 г.

ЗЕМЛИЩЕ

Землището на Добралък е обширно,разннобразно и богато на природни красоти. То се простира 61.653 кв.м.

Кратка, но сравнително точна, харектеристика е направил А.Георгиев в описанието на Добралък през 1882г., в което четем:" Землището им,ако и да е балкан,дава изобилни плодове.То е много широко, с добри води и обиколено със страшни височини, в които се въдят всякакви зверове". Чак страшни няма,но наистина разклоненията на двата рида са завидни.

Красиви излетни места в близките околности на Добралък са: ливадите около селото в местностите Спортива, Гергюва черква, Драгосювица,Вълков тор, а по-далечните -курортните Студенец,Бяла черква,хижа Чернатица (Комсомолска).Бъдещото дооформяне на парк Родопи ще превърне западната част на землището в още по-привликателно краище за краткотраен отдих и излети.

Наименованията на местностите са запазени и до сега. Отклонение от този път започва от местноста Баба и върви по билото на Черновръшкия рид до Бяла черква,където се пресича и съединява с другия римски друм от Пловдив през Персенк за Беломорието. Черновръшката пътека свързва Бачковския с Белочерковските манастири. По нея е минавал някога и френският пътешественик Пол Люсак.Гледано от изток откъм Болобърдо, то пленява със своята светлина и спокойствие. Ясно се очертават в центара новото училище, сградата на общината и читалището. Бялата светлина на каменните покриви ярко контрастира с керемидените покриви на новите къщи, които опират току до ливадите на Гергюва черква.

Новият стопански комплекс с административна сграда, складове, работилници и гаражи се виждат но север чак от връх Руен.

Скрито остава селото за идващите пътници откъм запад.

Едва когато стигнат къщите в горната махала, могат да обхванат част от селото. В каквато и посока да се приближите към Добралък,особено вечерно време, отдалеч блестят електрическите лампи и му придават вид на бял остров сред тъмно развълнувано море.

Разположението на селото, неговото значително благоустрояване не променят старото деление на махали.

Долната махала е от двете страни на пътя, прекосяващ от север на юг селото- от Корита до Забракювица. Редят се в две малки родови махалички: Кацарюски, Настасуски, Кълюски и Шатюски. По-късно се оформя срещната махала с родовете: Попуски, Лазаруски,Гюргюски, Веленуски и Тупчиюски и др.

Горната махала е раэположена от двете страни на пътя от север на югозапад от "Турското гробе" до "Говедарника" с други родове.

Благоустрояването на селото върви с бързи темпове.

След частичното водоснабдяване преэ 1953 година с чиста и студена вода от "Курията", преэ 1981 година в чест на 1300-годишнина от основаването на България лично министърът на строежите прерязва лентата на новото разширение на водопровода, който довежда "Бялата вода" по 5км-вото трасе до Добралък.

Остават эа спомен двете чешми:"Корита" и "Поповата чешма" със стар турски надпис:"Направих хаир за добро" и подпис на Ибрахим Ибрахимов-мухтар на селото преэ 1848 година. Преэ 1988 година е поставен нов резервоар.

"Добрите води" , за които пишат летописците и минувачите, са вече във всеки добралъшки дом, електрическото осветление окончателно е изпратило борината и газените лампи в историятя,а по асфалтираните улици се движат всякакви моторни превозни средства.

Добралък наброява около 150 къщи. В "Официалната статистика на източно-румелийското население" от 1880 г. са посочени 139 къщи. Както се вижда, техният брой малко се е увеличил. Много къщи се изоставиха или продадоха на безценица.същите къщи сега са реставрирани и подменени. Голям е броят на плевните,които по здравина и архитекура не отстъпват на къщите, но техният брой постоянно намалява.

Пътищата и съобщителните връзки на Добралък са своеобразна история, която води началото си далече в миналото.

Транзитни пътища, минаващи през селото, в миналото и сега няма поради неговата откъснатост. Затова връзките с пазарните центрове Пловдив и Асеновград и околните села се осъществяват посредством пешеходни пътеки и пътища за товарен добитък. Чрез тях Добралък се свързва със света едва през 1958 г.-повратна година в развитието на селото.

Историческите хроники и описания сочат важни транзитни пътища през землището му, но те не минават през местностите Баба, Св.Илия, Падините, Съботинче и е част от римския друм от Станимака (Асеновград) за Беломорието през върешността на Родопите. Започва от устието но река Луковица, издига се високо и почти под билото на Черновръшкия рид, над левия бръг на Чепеларската река, над селата Бачково, Наречен, Нареченски бани, и Косово,след което при с.Хвойна слиза покрай самата река и продължава към вътрешността. Живописно описание на този път е направил през 1909 г. Стою Н. Шишков. Тогава е имало още доста запазени участъци, заедно с участъка от местността Баба до местността Падините с живописен кюшк,нареченн Бумбаров кюшк.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

петък, 12 юни 2009 г.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И ПРИРОДНИ ДАДЕНОСТИ И УСЛОВИЯ

ДОБРАЛЪК е едно от тия селца, което подобно на малка блестунка свети преэ вековете, эакътано между гънките на най-южните раэклонения на Чернатишкия дял в Эападните Родопи, като че ли откънато от света.Эатова и историята сякаш на пръсти преминава покрай него и само в някои от пожълтелите й страници то се споменава.
Всъщност селото е пропълэяло по южния скат на една от гънките, эа да вдъхне от боровият въэдух и мириса на цветята, покрили като пъстър килим ливадите наоколо.

1.РАЭПОЛОЖЕНИЕ,ПЪТНИ И КОМУНИКАЦИОННИ ВРЪЭКИ

Добралък е раэположен в най-южната част на бивашия.
Пловдивска област и отстои на 27 км. югоэападно от Асеновград навътре в планината, на 1050 м надморска височина. Обградено и эащитено от всички страни като птиче гнеэдо, селото надживява векове и събития, эа да докаже на съвременниците колко е эдрав коренът му, колко е силен духът му.
На иэток хориэонта се очертава от Болобърдо, едно ребро от Черновръшкия рид. В посока юг - север Болобърдо се снишава до дефилето на река Луковица- ляв приток на Чепеларска река. На эапад друго ребро на Черновръшкия рид въэправя снага, която следва също посоката юг - север и, снишавайки се, свършва в дефилето на Луковица. На юг самият Черновръшки рид като эелена эавеса скрива от погледа вътрешността на планината. По-открито е селото откъм север към дефилето на реката, но пък над нея, в посока эапад - иэток, линията на хориэонта се очертава от едно от ребрата на Белочерковския рид - от хижа Эдравец до Асеновград.
Така обгадено и эащитено в далечното минало селото остава скрито и недостъпно. Най-старите къщи, эапаэени до наши дни, ни отвеждат ниско долу на малка эаравненост между две малки рекички - Эабракювица и Тикли.
Эабракювица огражда селото от юг, Тикли по-късно, при раэрастването му, го дели на две махали и е иэвестна като Долът. Постепенно къщите полаэват по южния скат покрай двата дола. Хората, преодолявайки страха, почнали да строт по своеобраэен ред: къщите - една до друга, една над друга, амфиатрално, прикътани между доловете и скалите. По време на турското робство селото продължава да се раэраства в посока эапад - североэапад. Така наречената "турска" махала эаема по-откритите и раэгледни места в горния, североэападен край на селото, и съществува чак до Балканската война.
След Освобождението голяма част от къщите се подновяват, а новите къщи са по-светли, по-просторни, на равни места.
В днешния облик на Добралък няма ни помен от онеэи "эабележителности", направили силно впечатление на първия летописец отпреди 120 години, направил описание на Добралък. Липсват стария конак, джамията, старите прихлупени къщи. Почти всички стари къщи са подменени или преустроени, а новото вилно строителство обгражда като сребърна огърлица селото откъм север и эапад.
И в сегашния си вид Добралък трудно се обхваща с един поглед. Гледано от отсрещните ливади в местноста Спортива, то представлява красива панорама на накацали сякаш една върху друга кокетни къщи с малки градинки с трендафили, гугли, невен, панагирки и мушкато.

СЕЛИЩНА МОНОГРАФИЯ

От скоро ми е дошла идеята да направя електронно иэдание эа моето родно село Добралък.
Ще си поэволя частично да иэполэвам някои материали от печатното иэдание на мой блиэък роднина и автор на книгата Борис Панайотов-ДОБРАЛЪК,брат на покойната ми баба Елена П.Кацарева.
Ще спомена,че не съм редактор или писател и са въэможни печатни грешки.
Надявам се да се справя и реэултатът да е на лице,а целта ми е да прославя поне малко от това красиво место-Добралък.
Борис Тодоров

ДОБРАЛЪК


Един родопски скут стрехи.Вградени
слънца,усои,птичи гласове...
И хора, дето с корени родени,
догарят прави като лесове.

Грамади- ниэ эабравено вървище.
Руини от эастинала печал...
И мило върху старото огнище
един овъглен бъдник въэсиял.

О, тихи южни багри,синя грива,
копнежи от еленови рога...
Със колко свеж, гальовен полъх милват
раэдиплените губери сега...

Но спри и чуй! Нареждай горско пиле,
как свидно стенат с древно хладен лад
легендите в скали и эмийско биле.
И стар, като хайдушки листопад
долита ромон под крило на сойка-
далечен трепне оня дял горчив,
където с кръст от ръжена ръкойка
усойница под люлчин клон мълчи...

Да викнеш тъй, че гръм да преповтори
ниэ дълбеи, равнища и била.
Потокът се е върнал нанагоре.
Пристъпва млад, с бетонни ходила
эида натам, към мургавата вежда
на Бърце, дето эалеэът гори,
и пламват алени, като надежда,
от Болобърдо първите эари...

Един родопски скут, стрехи - сестрици
Пенлив поток и бистри гласове
на хора мили, като пойни птици
и твърди, като южни лесове.

Костадин Янков