ЗЕМЛИЩЕ

Землището на Добралък е обширно,разннобразно и богато на природни красоти. То се простира 61.653 кв.м.

Кратка, но сравнително точна, харектеристика е направил А.Георгиев в описанието на Добралък през 1882г., в което четем:" Землището им,ако и да е балкан,дава изобилни плодове.То е много широко, с добри води и обиколено със страшни височини, в които се въдят всякакви зверове". Чак страшни няма,но наистина разклоненията на двата рида са завидни.

Красиви излетни места в близките околности на Добралък са: ливадите около селото в местностите Спортива, Гергюва черква, Драгосювица,Вълков тор, а по-далечните -курортните Студенец,Бяла черква,хижа Чернатица (Комсомолска).Бъдещото дооформяне на парк Родопи ще превърне западната част на землището в още по-привликателно краище за краткотраен отдих и излети.

Наименованията на местностите са запазени и до сега. Отклонение от този път започва от местноста Баба и върви по билото на Черновръшкия рид до Бяла черква,където се пресича и съединява с другия римски друм от Пловдив през Персенк за Беломорието. Черновръшката пътека свързва Бачковския с Белочерковските манастири. По нея е минавал някога и френският пътешественик Пол Люсак.Гледано от изток откъм Болобърдо, то пленява със своята светлина и спокойствие. Ясно се очертават в центара новото училище, сградата на общината и читалището. Бялата светлина на каменните покриви ярко контрастира с керемидените покриви на новите къщи, които опират току до ливадите на Гергюва черква.

Новият стопански комплекс с административна сграда, складове, работилници и гаражи се виждат но север чак от връх Руен.

Скрито остава селото за идващите пътници откъм запад.

Едва когато стигнат къщите в горната махала, могат да обхванат част от селото. В каквато и посока да се приближите към Добралък,особено вечерно време, отдалеч блестят електрическите лампи и му придават вид на бял остров сред тъмно развълнувано море.

Разположението на селото, неговото значително благоустрояване не променят старото деление на махали.

Долната махала е от двете страни на пътя, прекосяващ от север на юг селото- от Корита до Забракювица. Редят се в две малки родови махалички: Кацарюски, Настасуски, Кълюски и Шатюски. По-късно се оформя срещната махала с родовете: Попуски, Лазаруски,Гюргюски, Веленуски и Тупчиюски и др.

Горната махала е раэположена от двете страни на пътя от север на югозапад от "Турското гробе" до "Говедарника" с други родове.

Благоустрояването на селото върви с бързи темпове.

След частичното водоснабдяване преэ 1953 година с чиста и студена вода от "Курията", преэ 1981 година в чест на 1300-годишнина от основаването на България лично министърът на строежите прерязва лентата на новото разширение на водопровода, който довежда "Бялата вода" по 5км-вото трасе до Добралък.

Остават эа спомен двете чешми:"Корита" и "Поповата чешма" със стар турски надпис:"Направих хаир за добро" и подпис на Ибрахим Ибрахимов-мухтар на селото преэ 1848 година. Преэ 1988 година е поставен нов резервоар.

"Добрите води" , за които пишат летописците и минувачите, са вече във всеки добралъшки дом, електрическото осветление окончателно е изпратило борината и газените лампи в историятя,а по асфалтираните улици се движат всякакви моторни превозни средства.

Добралък наброява около 150 къщи. В "Официалната статистика на източно-румелийското население" от 1880 г. са посочени 139 къщи. Както се вижда, техният брой малко се е увеличил. Много къщи се изоставиха или продадоха на безценица.същите къщи сега са реставрирани и подменени. Голям е броят на плевните,които по здравина и архитекура не отстъпват на къщите, но техният брой постоянно намалява.

Пътищата и съобщителните връзки на Добралък са своеобразна история, която води началото си далече в миналото.

Транзитни пътища, минаващи през селото, в миналото и сега няма поради неговата откъснатост. Затова връзките с пазарните центрове Пловдив и Асеновград и околните села се осъществяват посредством пешеходни пътеки и пътища за товарен добитък. Чрез тях Добралък се свързва със света едва през 1958 г.-повратна година в развитието на селото.

Историческите хроники и описания сочат важни транзитни пътища през землището му, но те не минават през местностите Баба, Св.Илия, Падините, Съботинче и е част от римския друм от Станимака (Асеновград) за Беломорието през върешността на Родопите. Започва от устието но река Луковица, издига се високо и почти под билото на Черновръшкия рид, над левия бръг на Чепеларската река, над селата Бачково, Наречен, Нареченски бани, и Косово,след което при с.Хвойна слиза покрай самата река и продължава към вътрешността. Живописно описание на този път е направил през 1909 г. Стою Н. Шишков. Тогава е имало още доста запазени участъци, заедно с участъка от местността Баба до местността Падините с живописен кюшк,нареченн Бумбаров кюшк.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...