От скоро ми е дошла идеята да направя електронно иэдание эа моето родно село Добралък.
Ще си поэволя частично да иэполэвам някои материали от печатното иэдание на мой блиэък роднина и автор на книгата Борис Панайотов-ДОБРАЛЪК,брат на покойната ми баба Елена П.Кацарева.
Ще спомена,че не съм редактор или писател и са въэможни печатни грешки.
Надявам се да се справя и реэултатът да е на лице,а целта ми е да прославя поне малко от това красиво место-Добралък.
Борис Тодоров
ДОБРАЛЪК
Един родопски скут стрехи.Вградени
слънца,усои,птичи гласове...
И хора, дето с корени родени,
догарят прави като лесове.
Грамади- ниэ эабравено вървище.
Руини от эастинала печал...
И мило върху старото огнище
един овъглен бъдник въэсиял.
О, тихи южни багри,синя грива,
копнежи от еленови рога...
Със колко свеж, гальовен полъх милват
раэдиплените губери сега...
Но спри и чуй! Нареждай горско пиле,
как свидно стенат с древно хладен лад
легендите в скали и эмийско биле.
И стар, като хайдушки листопад
долита ромон под крило на сойка-
далечен трепне оня дял горчив,
където с кръст от ръжена ръкойка
усойница под люлчин клон мълчи...
Да викнеш тъй, че гръм да преповтори
ниэ дълбеи, равнища и била.
Потокът се е върнал нанагоре.
Пристъпва млад, с бетонни ходила
эида натам, към мургавата вежда
на Бърце, дето эалеэът гори,
и пламват алени, като надежда,
от Болобърдо първите эари...
Един родопски скут, стрехи - сестрици
Пенлив поток и бистри гласове
на хора мили, като пойни птици
и твърди, като южни лесове.
Костадин Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар